Произход на коучинга

Всички знаем какво е спортен треньор, но когато стане дума за лайф коуч, бизнес коуч и всички останали форми на професионален коучинг, много малко хора в България са наясно какво всъщност представлява професионалният коучинг.

Буквалният превод на глагола „коучвам“ от английски е „да тренирам“, „да обучавам“, а на коуч – треньор, инструктор, но този превод не обхваща всички аспекти на това какво един коуч може да направи за клиента си, затова в българския език използваме чуждиците.

В превод думата „коуч“ означава също и транспортно средство.
Нека си представим стар файтон или карета. В дните преди изобретяването на автомобилите, когато хората са искали да пътуват, е трябвало да наемат някой с кон и карета, който да ги отведе, там където искат да отидат.
Тоест в миналото файтон/карета, а в днешно време коуч/треньор ни отвеждат там, където искаме да бъдем.
Думата “coach” произхожда от средата на 16-ти век, от френски "coche" и от унгарски "kocsi" (вагон) от Kocs - името на градчето, където е произведена първата подобна карета през около 1500 година.
През 18 век думата започва да се използва и като глагол. Това е нещо подобно на начина, по който думата Google сега се използва и като глагол – to Google something.

Следователно, най-простият и ясен отговор на въпроса „За какво служи коучингът“ е следният:
Коучингът транспортира и отвежда хората от мястото, където са сега, до мястото, където искат да бъдат.
Ето защо се фокусираме върху целите. Целите са нашите дестинации. А коучингът е начин да стигнем до желаната от нас дестинация.

Корените на коучинга могат да бъдат проследени дори още по-назад във времето - до античните философски школи в древна Гърция, където знанията не са били предавани директно от учителя към ученика, а учителят е задавал въпроси, с цел ученикът сам да достигне до отговора.

За родоначалник на съвремения коучинг се счита Тимъти Галуей, бивш тенис играч и в последствие тенис треньор. През 1974 г. той написва книгата „Вътрешната игра на тениса“. В този революционен текст Галуей споделя, че „вътрешната игра“ на играча (психологическата му нагласа) е толкова важна, колкото „външна игра” (физическите умения и компетенции). С други думи, борбата срещу собствените съмнения, страхове и ограничаващи убеждения е толкова важна, колкото и борбата срещу външен противник. Въпреки че тази първа книга разглежда въпроса за „вътрешната игра“ само на тенисистите, скоро става очевидно, че концепцията може да бъде приложена за всяка една житейска ситуация.
Тази теория бива възприета от бизнес общността в САЩ през 70-те и 80-те години на миналия век, и пренесена в Обединеното кралство от Греъм Александър и Джон Уитмор, които след като научават подхода от Галуей, популяризират принципите на „Вътрешната игра“ в Англия. В края на 80-те години Уитмор разработва добре познатия модел GROW, който сега се преподава в повечето програми за коучинг обучение. През 1992 г. той публикува книгата „Коучинг за изпълнение“, която се превръща в основното ръководство за коучинг. От този момент, коучингът започва да процъфтява не само във Великобритания и оттогава непрекъснато набира скорост и завладява целия свят.

И въпреки, своя спортен произход, коучингът днес е приложим във всяка област, в бизнеса и във всеки аспект на живота. Понастоящем той се използва в подкрепа на студенти, бизнес лидери, пациенти, здравни специалисти, бъдещи лидери, висши ръководители - всъщност всеки, който желае да разгърне максимално своя потенциал.

Както казват Bill Gates и Eric Schmidt, бивш CEO на Google -“Everyone needs a coach/ Всеки се нуждае от коуч.“
В днешно време е съвсем нормално да работиш с личен коуч, който да ти помогне да постигнеш целите си в живота и работата си.

Ако сте достигнали етап в живота, където осъзнавате необходимостта да преодолеете това, което стои на пътя на вашия успех, да разгърнете максимално своя потенциал и по този начин да постигнете целите си и сбъднете мечтите си – тогава да работите с лайф коуч е опция, която си струва да опитате.